update.bg

Социалните помощи: да легнем на ръцете на другите, или да стъпим на собствените си крака?

Г-н Рекалийски, когато разяснявахте процедурата за кандидатстване за британски паспорт, изрично споменахте, че вземането на социални помощи като house benefit, incapacity benefit или jobseeker allowance трупа негативен рейтинг и ако дадено лице е било на помощи по-дълго от 6 месеца, най-вероятно ще му бъде отказана натурализация.
Нека да поговорим повече за помощите, но извън документите. Да ги разгледаме от психологическата им страна. Лошо ли е да се вземат помощи?
Социалните помощи са направени за това – да се отпускат на хора в нужда. Когато човек наистина се нуждае, няма нищо лошо да ги получава. Не трябва обаче да се свиква да се живее на помощи.
Моят съвет е идвайки и живеейки тук, сънародниците ни да се ориентират към печеленето на пари, а не към вземането на бенефитс.
Много хора, още с пристигането си започват да се интересуват веднага от получаване на помощи и първите им въпроси са къде и какво да се вземе.
Не може на основание на това, че сме дошли вече тук, да искаме всичко. Първо трябва да се даде! Трябва да се работи законно, да се плащат осигуровки и ако човек изпадне в нужда, тогава държавата ще му помогне. При това трябва да се съобразяваме, защото това състояние не може да трае до безкрайност. Системата е измислена така, че на тези, на които им е трудно до безкрайност, да имат и по-малко претенции и по-малко възможности.

GoodArt

Реакцията на хората, които търсят помощи обикновено е „Те и англичаните живеят на помощи“. Това може ли да бъде сериозна причина – защото другите го правят, нека и аз?
Много хора живеят изцяло на помощи и тук изобщо не става въпрос за тяхната националност – българи, румънци, поляци, англичани. Българите не сме най-големият проблем, защото ние не сме най-големият процент вземащи помощи. В случая говорим за нас, а също и за последиците от вземането на помощи в дългосрочен план.
Да, англичани живеят на помощи, но нека да погледнат какво са постигнали тези хора и как живеят спрямо сънародниците си, какво място в обществото заемат.
Когато едно семейство изцяло живее на принципа да се взема помощи или да работи нелегално, децата ще се научат на същото. А това е най-лошото от всичко, което хората могат да си причинят. Отново казвам, нека да се ориентират към работа. Нека да печелят. Ще има за тях, ще има и за другите. Това, което ние можем да направим е да им спестим легално някакви данъци, но ние не можем да им спечелим парите. Хората първо трябва да си спечелят парите и тогава да дойдат при нас, за да се опитаме да им ги спестим.

Така е. Например при записване на децата в училище, родителят има право да поиска от директора информация за профила на семействата на учениците. За британците от средната класа това е първото, което проучват. Не толкова дори успеваемостта на училището, но дали има висок процент деца, чиито семейства живеят на помощи.
Да, всичко е свързано. Някои хора се отказват да ползват нашите услуги, защото ние никога не агитираме или подстрекаваме да се вземат помощи, понеже знаем, че това не е добро. Това учи на мързел, а отделно учи на мързел и децата. Аз съм съгласен, че не е лесно, но на никого не е лесно. И на нашите родители не е било лесно. Те не са вземали помощи. Въпросът е, че вземането на помощи има дълготраен последващ ефект и повлиява не само на финансовото, но и на социалното положение на такива хора.

Има израз „професия безработен“ – хората започват да живеят на помощи и съответно да се задоволяват да бъдат на социалния и финансов минимум. Губят трудовите си навици и дори да започнат работа, трудно се задържат. Това ли е ефектът, до който се стига, когато човек разчита на помощите за продължително време?
Тези хора не работят нищо. Не можеш да ги вземеш на работа, защото когато 4-5 години не са работили а са живели само на помощи, те имат извратени трудови навици. Където и да започнат, не се задържат за дълго. Не спазват правилата, но обикновено имат големи претенции, защото са гледали много филми.

Пак казвам, не е страшно да се вземат помощи, всеки има своите причини да ги взема, но нека да е само когато е в крайна нужда. Ако човек е в моментно тежко състояние, нека игнорира това, което казвам. Този човек трябва да си помогне, но нека да направи всичко възможно да не злоупотребява. Нека да не се преиграва за здравословно състояние и да не се разчита прекалено дълго на помощ от държавата.
Моят съвет е да се обърне посоката на мисленето и да се насочи към това човек да се развива.

Можете ли да дадете някакъв позитивен пример от вашата практика?
Ако изобщо трябва да се прави някакво деление, то не би трябвало да е на англичани и българи вземащи помощи, а на хора, идващи с амбиция и тези, които идват за помощи.
Виждал съм хора, които са дошли тук, когато беше още по-трудно. Трябвало е да ползват фалшиви документи, да се крият и да бягат, и пак някои от тях са успели, други не са. Сега имаме всички възможности, равноправни членове на ЕС и можем да се развиваме както си искаме. Всичко е до нагласата ни.

Съвсем пресен пример. Ето какво постигна едно двадесет годишно момче за 5-6 месеца тук. Той е дете на разведени родители. Баща му е алкохолик, майката живее с друго семейство. Когато идва тук, младежът работи две седмици в автомивка, от където му осигуряват спане. После отива на строеж, където му плащат на ръка, сега работи нормална работа в друга строителна фирма, с удръжки и осигуровки. Той вече може да се самоиздържа, да си плаща сам квартира, а в началото е делил стая с други. Все още не е спестил пари, защото има да връща заем за билета си и за идването си до тук, но вече е стъпил стабилно. При това е съвсем млад и без никаква помощ!
Всеки понякога може да се окаже в тежко положение, но едно от най-важните решения, които човек трябва да вземе в живота си е дали да легне на ръцете на другите, или да стъпи на собствените си крака. Това е основният избор. По-важен дори от това за кого ще се оженим.

Коментари

Коментар(а)