update.bg

Забравил(a) съм родния си език

Вероятно поне веднъж сте били свидетели на ситуация, в която живял в чужбина българин започва да забравя думите на родния си език. Следват насмешливи коментари, завършващи с Алековото „Пази боже сляпо да прогледа“; понякога директни, но по-често казани зад гърба.

GoodArt

Възможно е вие също да сте си мислили, че такива хора преиграват, но дали става въпрос за…

…умишлено и пресилено „забравяне“, или за нормален процес на мозъка?

Според лингвисти от различни университети, родният език наистина се забравя, а аз ще добавя, че дори не е необходимо да се ходи в чужбина. Достатъчно е да комуникирате дълго време през деня само с чужденци в собствената си страна, или да прекарате пред компютъра много часове с текстове на чужд език. В края на заниманието ви, мозъкът ви съвсем естествено се е пренастроил на вълна „чужд език“ и в зависимост от обиграността ви да превключвате бързо, може да се случи да започнат да ви се губят думите на родния език.

Същото ще се получи, ако прекарате дълго време в регион в България, където се говори силен диалект. Тогава дори новините по Българското национално радио могат да ви се сторят на някакъв „странен език“ в първия момент, когато ги чуете.

А говорили ли сте български с чужденци със силен акцент? Често се случва в края на разговора българинът да прихване акцента и да заговори развален български. Същото се случва например с англичаните, когато комуникират с чужденци с по-слаб английски. Причината е, че сме податливи и склонни в различна степен да имитираме събеседника. Разбирайте имитиране в най-хубавия смисъл на думата. При някои то идва съвсем естествено и е ценно качество при изучаване на езици, инструменти, пеене, танци и актьорско майсторство. Още по-просто казано, някои хора бързо „залепват“ езика или диалекта, или дори разваления български, говорен от чужденците. Затова не е странно, че има хора, които са прекарали сравнително кратко време в чужда страна или в компанията на чужденци, но са се повлияли от техния говор и са започнали да губят думите на собствения си език.

От какво зависи забравянето на родния език?

Изследванията на лингвистите доказват, че родният език се забравя. Факторите, които влияят върху процеса са възрастта и до каква степен сме потопени в ситуацията или интегрирани в обществото, ако сме в чужбина.

Има българи, които живеят дълги години в чужбина, но изолирано от местните и предпочитайки да общуват само със сънародници, да гледат българска телевизия и слушат българско радио. Те пазаруват от български магазини, хранят се с традиционни български манджи, ходят на почивка в България. Дори да са живели пет години в страната, такива хора най-често вместо местната валута употребяват по погрешка думата „лев“. Мозъкът им във всяко отношение  е настроен на вълна български; в час са с най-модерния жаргон, който се говори в България.

Съответно на хората, живеещи в обкръжението на чужденци (смесени бракове или колеги) се налага да общуват почти непрекъснато на чужд език. Така те се превръщат в пълната противоположност на гореописаните и за същото време на пребиваване в чужбина не само че започват да им се губят думи в дадени моменти, а  някои нови разговорни фрази на български им стават почти неразбираеми. Те не правят това  умишлено.

Забравянето на родния език при децата…

…се случва по-лесно, отколкото при възрастните, според изследванията то най-често се наблюдава при деца от 8-13г. възраст. Децата бързо учат език, но и бързо забравят, когато са откъснати от съответната среда. Колкото по-възрастни ставаме, толкова по-трудно забравяме родния си език.

В лингвистиката за забравянето на родния език се използва терминът language attrition (буквално износване на езика). Language attrition може да засегне употребата на думи, словореда, граматичните структури и на произношението. Езиковедите твърдят, че забравянето най-често е частично и случаите на напълно забравяне на родния език са изключително редки, но все пак се случва …

…пълно забравяне на родния език

Има много описани случаи в историята. Например американски войници, ветерани от Виетнамската война, прекарали в плен дълги години са забравили напълно родния си език и при освобождаването им са говорели само виетнамски. Подобен е случаят със съветски войници, попаднали в плен в Афганистан. При завръщането си в родината, те не са можели да говорят руски, но някои от тях са разбирали, когато им се говори на него. Причината е  психическият  тормоз, мъченията и дългото време, прекарано в изолация.

Можем ли да се научим да превключваме бързо от един език на друг?

Да! Това е навик, който се формира и тренира. Често срещано явление е в двуезични семейства. Може обаче да ви направи впечатление, че в повечето случаи при бързо превключване и двата езика се говорят с една и съща интонация и разположение на говорния апарат, в резултат на което зазвучават доста еднакво.

Превключването от език в език е уморителна умствена дейност

… и умората не щади дори специално обучените професионални преводачи. Неслучайно е симултанните преводи се извършват за не по-дълго от 20-30 минути и се работи по двойки. Професията на преводача е една от най-тежките умствени професии.

Автор Дани Хау, преводачески услуги24 Info 
3 октомври 2017г.

Коментари

Коментар(а)