update.bg

Добавете Арена ди Верона в Списъка си с желания

Ако все още не сте посетили Арена ди Верона на живо, обезателно я включете в Списъка си с желания! Имам предвид виждане отвътре и по „предназначение“ – гледане на опера или концерт, защото няма начин да сте ходили във Верона и да сте подминали емблематичната за града забележителност. 

GoodArt
Арена ди Верона - амфитеатър, строен за гладиаторски битки през 30г.н.е. Снимка: Дани

Арена ди Верона – амфитеатър, строен за гладиаторски битки през 30г.н.е.
Снимка: Дани

Арена ди Верона е амфитеатър, построен преди около две хиляди години за гладиаторски битки във Верона, Италия. Тогава е бил извън очертанията на града, но сградата е била впечатляваща за времето си, също както и сега. През 1117г. земетресение я разрушава почти напълно и част от камъните са разграбени и използвани за строителство. През по-късното Средновековие там се провеждат рицарски турнири, а в последствие и борба с бикове. В средата на 19в. започват по-сериозните опити за реставриране на сградата и възниква идеята за използването и за оперна сцена.

През 1913г. на 10 август се поставя първата опера в Арена ди Верона – „Аида“. Събитието е по случай 100 годишнината от смъртта на композитора Верди. Като вълнуващо съвпадение, на същата дата, но през 2016г. имах възможността да гледам същата опера! Това обаче беше второто ми и непоследно посещение в амфитеатъра, връщам се в началото, на първото си с всичките съпътстващи го въпроси и отговорите, които намерих там. 

Че Арена ди Верона има огромен капацитет за днешните ни представи не е необходимо специално да споменавам, но цифрите са следните: амфитеатърът побира 30 хиляди души публика, като в последните години поради съображения за сигурност се допускат само 15 хиляди.

Арена ди Верона отвътре Снимка: Дани

Арена ди Верона отвътре
Снимка: Дани

Ежегодно през юли-август се поставят опери на открито. Сцената е огромна, използват се и местата зад нея за допълнителни ефекти, като за това са се погрижили световно известни имена като Франко Дзефирели и Джузепе Де Филипи Венеция. Не се използва микрофон, разчита се на изключителната акустика.

Всяка вечер се поставят различни опери, като декорите им могат да се видят около сградата на амфитеатъра. Съвсем спокойно докато правите снимки отвън на Арена ди Верона, можете да се щракнете и с египетски сфинкс, което е част от декора за операта „Аида“, или да позирате с рицари, заради „Трубадур“, да се натъкнете на китайски пагоди и на други екзотични реквизити.  Тук са събирали овациите световни знаменитости, чиито имена ми е невъзможно да изброя, но освен опера, се провеждат и рок и поп концерти. 

Декорите за операта "Аида" в очакване на реда си. Снимка: Дани

Декорите за операта „Аида“ в очакване на реда си.
Снимка: Дани

Декорите за "Трубадур", на площад Бра пред Арена ди Верона Снимка: Дани

Декорите за „Трубадур“, на площад Бра пред Арена ди Верона
Снимка: Дани

Декорите за операта "Турандот" Снимка: Дани

Декорите за операта „Турандот“
Снимка: Дани

Официално снимането е забранено, но оставят всекиго да снима и да прави запис в рамките на 2-3 минути. 

Да се върнем вътре, в самата арена. Местата са организирани добре и има чудесна организация по пропускателния режим. Най-евтините билети са по най-външните  кръгове. За тях няма предварително определени места, затова хората биват приканвани да влязат много по-рано от останалите.

Средно скъпите билети са тези, за които се влиза петнадесетина италиански минути преди представлението, разбирайте 20-25 минути. Времето е доста разтегливо понятие в Италия. Всички представления гледахме от тези сектори и мога да кажа, че не съжалявах, че нямахме билети на най-предните места, съответно и най-скъпите.

Арена ди Верона отвътре Снимка: Дани

Арена ди Верона отвътре
Снимка: Дани

Седалките в нашия сектор са удобни, но оперните представления са сравнително дълги и е добра идея да се използват възглавнички, които могат да се заемат на място, или да се купят преди влизане. Не е позволено да се внасят храна и напитки, но на място могат да се закупят алкохолни и безалкохолни питиета. Търговията кипи в пълна сила, също както е било по време на гладиаторските битки. Предлагат се одеяла, дъждобрани, програми и дискове. Одеялата се харчат добре, особено след втория антракт, когато леко захладнява и по-непредвидливите дами, пропуснали да сложат шал в чантите си, се намятат с по едно одеяло. Дрес кодът е много разнообразен. Някои са по къси панталони и дънки, ако питате мен, недопустимо облекло, но и доста разумно, ако се набляга на комфорта. Други са в спортно-елегантни дрехи, а има и изключително елегантни двойки, нагласени като за опера.  

Изчаква се да се смрачи. На публиката се раздават  свещи, запалват се, притаяваме дъх и представлението започва. Най-отдолу в тази статия можете да видите кратко видео от Арена ди Верона.

Едно, две, три, представление, почни. Снимка: Дани

Едно, две, три, представление, почни.
Снимка: Дани

Веднъж ми се случи по време на представление дъждът да ни напомни за себе си. Още при втората капка музикантите се изнесоха по-бързо и от светкавиците, които раздираха небето. Инструментите им са много скъпи, разбираемо е. Дъждът обаче реши да ни пощади и щедро ни отпусна време за още едно действие, след което отново се опита да изпробва реакциите на оркестъра. Отново след втората капка оркестърът беше вътре на сухо. Засрамен, дъждът отново ни даде амнистия. След края на представлението реши да ни сплаши с истинска светкавична буря, която продължи доста дълго, но само събуди възхищението ни пред величествената гледка. Хората бяха наизлизали по терасите и прозорците си да гледат, изпълнени със страхопочитание. Това явно изчерпи търпението на дъжда и той реши да ни намокри. Направи го много старателно и на пук на всички чадъри, дъждобрани и предпазни мерки. Важното е, че ни изчака да видим операта!  

 

Линкове към други статии, свързани с опера, които съм писала:
Вълшебната флейта – една актуална алегория
Ехнатон – арт опера за ушите и очите

 Август 2016
Дани Хау

 

Коментари

Коментар(а)