update.bg

Дигиталната икономика в България расте 2.5 пъти по-бързо, отколкото в големите пет в ЕС

Дигитализацията може да е следващият двигател на растеж за страната ни

България има всички шансове да трансформира икономиката си чрез дигитализация, така че да увеличи конкурентоспособността си и да се нареди сред лидерите в региона. В страната вече има натрупана критична маса от идеи, проекти и възможности за развитие. Доказателство за потенциала е и това, че дигиталната икономика у нас расте значително бързо на фона на европейските тенденции – с над 2.5 пъти по-бързо, отколкото в петте големи пазара в Европейския съюз (Германия, Франция, Италия, Великобритания и Испания).
За периода 2012-2016 г. България отбелязва 8.2% ръст на дигиталната икономика, докато при петте най-големи пазари в Блока то е в размер на 3.1%. Това сочат анализите на глобалната консултантска компания McKinsey, която изнесе резултатите от своето проучване „Възходът на дигиталните конкуренти: Как дигитализацията може да се превърне в следващия двигател на икономическия растеж в Централна и Източна Европа“.
България изпреварва по ръст на дигиталната икономика и другите държави от Централна и Източна Европа (ЦИЕ), където увеличението средно е 6.2%. Страната ни все пак изостава от групата на дигиталните пионери – най-дигитализирани на стария континент са северните нации. За сравнение ръстът на цифровата икономика при лидера Швеция е 9.9%, посочи д-р Андраш Кадоча, от McKinsey & Company.
Традиционните двигатели на растеж вече отслабват, затова и фокусът все повече е върху дигитализацията. Според анализа на McKinsey именно тя може да задвижи икономиката на страната ни. С преодоляването на дигиталното изоставане със Западна и Северна Европа, България може да спечели до 8 милиарда евро допълнителен БВП до 2025г. Прогнозите за целия регион на ЦИЕ са за 200 млрд. евро.
„Дигитализацията вече не е иновация, а норма“, обръща внимание евродепутатът Ева Мйадел, давайки за пример данните за 2018 г., според които интернет са използвали 4 млрд. души средно по 6 часа на ден. Затова и ЕС се опитва да насочи вниманието си в тази посока чрез регулации в сферата на единния цифров пазар, свободния пренос на нелични данни и пр. Доказателство за политическото осъзнаване, че дигитализацията ще е все по-важна в бъдеще, е и новата програма „Цифрова Европа“ с бюджет от 9 млрд. евро.
Още в началото на настоящия програмен период пък всяка държава бе задължена да изготви стратегия за интелигентен растеж и да определи няколко ключови сектора, в които смята, че има конкурентно предимство. В България това са ИКТ, мехатроника, здраве и биотехнологии и креативни индустрии, във всяка от които дигитализацията е част от цялата картина.
И ако големите компании успяват постепенно да се цифровизират, то малки и средни предприятия имат видимо голям проблем с това. Според Саша Безуханова, основател на EDIT и MoveBG, държавата „савнително късно и колебливо се включва в този динамична среда на промяна“.
Тя изтъква ключовата роля на стартиращите фирми, които „носят потенциала и енергията да  оплодят българската икономическа среда“, а възможностите им за експорт са неколкократно по-големи. Въпреки това държавата изостава в подкрепата си за тях. Безуханова даде пример с липсата на възможност за бързо закриване на компания, така че предприемачите да могат лесно да експериментират с нови идеи.
Недостатъчно добрите условия тук карат някои стартъпи да мигрират в Силициевата долина или по-развитите западноевропейски държави. „Тези иновативни играчи и двигатели на утрешната икономика трябва да имат условия да  растат в България“, убедена е тя и обръща внимание на областите, където българските стартъпи са активни – блокчейн, изкуствен интелект, добавена реалност, големи бази данни.
„Българската дигитална екосистема е изключително витална и с времето се е създала среда на взаимопомощ, доверие, самообучаващи се общности, които споделяйки проблемите си, учат един от друг и така се развиват“, обясни още Саша Безуханова.

GoodArt

Източник: economic.bg

 

Коментари

Коментар(а)